9 июл. 2020 г., 09:35

Моля те, съдба...

1.2K 0 3

Моля те, съдба...

 

Съдба, много ме измъчваш,

сили нямам веч...

Много мъки ми поднасяш,

как да издържи човек.

 

Последните години все в ада,

тъкмо се изправя на крака.

Но пак удари нанасяш,

отново да се сгромоля...

 

Съдба, до кога ще ме убиваш,

още какво ще понеса...

Смили се най после вече,

дай ми лъч от светлина.

 

Не искам те такава...

до кога ще продължиш.

По силна вече не ставам,

малко радост ми дължиш.

 

Моля те, за малко промени се,

да поема въздух някой ден.

Искам и аз да се усмихвам,

на живот благословен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...