димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Jul 9, 2020, 9:35 AM

Моля те, съдба...

1.2K 0 3

Моля те, съдба...

 

Съдба, много ме измъчваш,

сили нямам веч...

Много мъки ми поднасяш,

как да издържи човек.

 

Последните години все в ада,

тъкмо се изправя на крака.

Но пак удари нанасяш,

отново да се сгромоля...

 

Съдба, до кога ще ме убиваш,

още какво ще понеса...

Смили се най после вече,

дай ми лъч от светлина.

 

Не искам те такава...

до кога ще продължиш.

По силна вече не ставам,

малко радост ми дължиш.

 

Моля те, за малко промени се,

да поема въздух някой ден.

Искам и аз да се усмихвам,

на живот благословен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0