29 апр. 2017 г., 22:01

Молът за мечти

549 0 0

      Прострял ръката си, животът

      събираше на хората мечтите.

      Редеше ги по стъклени витрини,

      украсени и с неони осветени.

 

      От там минаваха децата,

      на тях раздаваше със шепи.

      Безплатно слагаше в сърцата

      от най-големите и пресните.

 

      Младежите ги водеше до новите,

      блестящите, мамещи очите.

      Изпод тезгяха буташе наслади,

      а те си плащаха със грешки.

 

      На семейните продаваше

      да имат втора употреба.

      Купуваха и малки нови,

      по-евтини, плащаха със грижи.

 

      Старите вървяха бавно и оглеждаха,

      двоумяха се, нищо не харесваха.

      Нямаше с какво да плащат,

      към вратата тръгваха и се почесваха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...