Прострял ръката си, животът
събираше на хората мечтите.
Редеше ги по стъклени витрини,
украсени и с неони осветени.
От там минаваха децата,
на тях раздаваше със шепи.
Безплатно слагаше в сърцата
от най-големите и пресните.
Младежите ги водеше до новите,
блестящите, мамещи очите.
Изпод тезгяха буташе наслади,
а те си плащаха със грешки.
На семейните продаваше
да имат втора употреба.
Купуваха и малки нови,
по-евтини, плащаха със грижи.
Старите вървяха бавно и оглеждаха,
двоумяха се, нищо не харесваха.
Нямаше с какво да плащат,
към вратата тръгваха и се почесваха.
© Хари Спасов All rights reserved.