Apr 29, 2017, 10:01 PM

Молът за мечти

547 0 0

      Прострял ръката си, животът

      събираше на хората мечтите.

      Редеше ги по стъклени витрини,

      украсени и с неони осветени.

 

      От там минаваха децата,

      на тях раздаваше със шепи.

      Безплатно слагаше в сърцата

      от най-големите и пресните.

 

      Младежите ги водеше до новите,

      блестящите, мамещи очите.

      Изпод тезгяха буташе наслади,

      а те си плащаха със грешки.

 

      На семейните продаваше

      да имат втора употреба.

      Купуваха и малки нови,

      по-евтини, плащаха със грижи.

 

      Старите вървяха бавно и оглеждаха,

      двоумяха се, нищо не харесваха.

      Нямаше с какво да плащат,

      към вратата тръгваха и се почесваха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...