Мома на хорото се хвана да играе,
с крака лекокрили, нестъпващи земята,
лети в танца, сърце ѝ не трае,
коса ѝ във въздуха красиво се мята.

Стъпките ѝ поезия по дансинга пишат,
ръцете ѝ въздуха галят
гърдите ѝ с нежен трепет дишат,
очите ѝ огньове палят.

Лицето ѝ от музиката озарено,
живее всяка нота, в танца гори,
тялото ѝ от Бога надарено,
танцува с мимика и жест дори.

Така танцува, сякаш утре ще умре,
сякаш всичко от себе си раздава,
дори и гравитацията не може да я спре,
душата ѝ в танца запечатана остава.