Момче и вятър
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж-
всичко за тях предстои.
Кой да се сърди или да се спре.
Вятър и момък - еднакви стрели.
Нищо особено, а гледам в захлас -
сценка без поза, кратко намигване.
Как да отмина като бързия влак,
тук на перона играта е истинска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
