Момче и вятър
Грабна му шапката,
то се засмя. Имаше буйни коси.
Чувство за хумор и синева,
палав, с момчурляшки очи.
Те са връстници. Пролет, цъфтеж-
всичко за тях предстои.
Кой да се сърди или да се спре.
Вятър и момък - еднакви стрели.
Нищо особено, а гледам в захлас -
сценка без поза, кратко намигване.
Как да отмина като бързия влак,
тук на перона играта е истинска.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
