26 feb 2020, 22:30

Момче и вятър 

  Poesía » Filosófica
637 0 4

Грабна му шапката,

то се засмя. Имаше буйни коси.

Чувство за хумор и синева,

палав, с момчурляшки очи.

 

Те са връстници. Пролет, цъфтеж-

всичко за тях предстои.

Кой да се сърди или да се спре.

Вятър и момък - еднакви стрели.

 

Нищо особено, а гледам в захлас -

сценка без поза, кратко намигване.

Как да отмина като бързия влак,

тук на перона играта е истинска.

 

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??