31 окт. 2014 г., 20:05

Момче от пясък

745 0 2
 

 



Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.

Опита в сладостна печал,
аз съзерцавах му лицето,
но изведнъж един кинжал
прободе ме в сърцето.

Че щом с ръка го аз докосна,
с ръката си от сълзи росна,
то с тих, уплашен крясък,
ще се превърне пак във пясък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Таня,възторжен поздрав за прекрасната ти творба!Добро утро - радвам се, че вече те познавам!Истинска философска творба -поетична и с финес сътворена, затова е толкова специално пясъчното момче. до което и един влюбен поглед ако го докосне ще се превърне отново в пясък.Твоето богато въображение го е създало точно какъвто е.
    Благодара ти! Беше ми приятно да се доближавам малко по малко, докато го припозная. Стискам здраво ръцете ти! Да си жива и здрава!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....