Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.
Опита в сладостна печал,
аз съзерцавах му лицето,
но изведнъж един кинжал
прободе ме в сърцето.
Че щом с ръка го аз докосна,
с ръката си от сълзи росна,
то с тих, уплашен крясък,
ще се превърне пак във пясък.
© Таня Гулериа Всички права запазени