31 oct 2014, 20:05

Момче от пясък

  Poesía » Otra
749 0 2
 

 



Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.

Опита в сладостна печал,
аз съзерцавах му лицето,
но изведнъж един кинжал
прободе ме в сърцето.

Че щом с ръка го аз докосна,
с ръката си от сълзи росна,
то с тих, уплашен крясък,
ще се превърне пак във пясък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Таня,възторжен поздрав за прекрасната ти творба!Добро утро - радвам се, че вече те познавам!Истинска философска творба -поетична и с финес сътворена, затова е толкова специално пясъчното момче. до което и един влюбен поглед ако го докосне ще се превърне отново в пясък.Твоето богато въображение го е създало точно какъвто е.
    Благодара ти! Беше ми приятно да се доближавам малко по малко, докато го припозная. Стискам здраво ръцете ти! Да си жива и здрава!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...