Момчетата не плачат?..
Големите момчета са мъже.
Понякога са тъжни, а не плачат.
Понякога са влюбени, но - не,
разлюбят ли ни, никому не значим..
А как се заблуждаваме, момчета -
не вярвайте на чужда суета!
Животът често е такъв проклетник,
и в полет те оставя без крила..
Отдавна нямам срам да заридая,
удавял съм живота си в сълзи,
и болката, до болка я познавам,
и тежък съм, но пак ми се лети..
Аз труден съм. Не ставам за обичане,
сърцето ми е пъзел. На парчета.
Краката ми - подути са, от толкоз тичане
по няколко изгубени късмета..
Плачете, не прикривайте очите!
Жената там е нейде - спотаена,
на нея кой изтрива от тъга - сълзите,
когато е сама и угнетена..
От мен съвет - изправяйте се гордо,
голямата любов ни предстои,
че щастието, дето казват хората,
отива при изгубени души..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
16.05.2017
© Данаил Антонов Все права защищены