24.05.2017 г., 16:05

Момчетата не плачат?..

1.3K 3 9

Момчетата не плачат?.. 

 

Големите момчета са мъже.
Понякога са тъжни, а не плачат.
Понякога са влюбени, но - не,
разлюбят ли ни, никому не значим..

А как се заблуждаваме, момчета -
не вярвайте на чужда суета!
Животът често е такъв проклетник,
и в полет те оставя без крила..

Отдавна нямам срам да заридая,
удавял съм живота си в сълзи,
и болката, до болка я познавам,
и тежък съм, но пак ми се лети..

Аз труден съм. Не ставам за обичане,
сърцето ми е пъзел. На парчета.
Краката ми - подути са, от толкоз тичане
по няколко изгубени късмета..

Плачете, не прикривайте очите!
Жената там е нейде - спотаена,
на нея кой изтрива от тъга - сълзите,
когато е сама и угнетена..

От мен съвет - изправяйте се гордо,
голямата любов ни предстои,
че щастието, дето казват хората,
отива при изгубени души..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
16.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...