Момчето, което говори с морето.

                     На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? 
                                          Недялко Йорданов

Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден,
в тишината на залеза последва вълните 
и бавно отплува отнесен от вятъра в блестящата заливна шир.
Последни минути на щастие, последни минути тъга по раздялата,
утре отново започва денят,
а после отново морето искрящо червено,
ще кани момчето да снеме умората 
от поредния, летен, работен за него, безоблачен ден.
Слънцето бавно захожда, не бърза,
но знае, че утре в морето по същото време ще влезе момчето

и пак ще общува с морето на техен си странен и таен език,
а то ще надипля декора с постилка от златно сребристи лъчи.