Oct 30, 2024, 10:14 PM  

Момчето, морето и залеза

528 0 1

                      Момчето, което говори с морето.

                     На някакъв странен език, Аз ли бях тогава? 
                                          Недялко Йорданов

 

Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден,
в тишината на залеза последва вълните 
и бавно отплува отнесен от вятъра в блестящата заливна шир.
Последни минути на щастие, последни минути тъга по раздялата,
утре отново започва денят,
а после отново морето искрящо червено,
ще кани момчето да снеме умората 
от поредния, летен, работен за него, безоблачен ден.
Слънцето бавно захожда, не бърза,
но знае, че утре в морето по същото време ще влезе момчето

и пак ще общува с морето на техен си странен и таен език,
а то ще надипля декора с постилка от златно сребристи лъчи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...