22 мая 2019 г., 07:01

Момчето си отива безвъзвратно... 

  Поэзия » Любовная, Философская
1648 16 20

Момчето си отива. Безвъзвратно. 

Жарта в очите му – на прах и пепел. 

В душата му ръжда. (Била е златна). 

Мъгла и вятър – всички добродетели. 

Сега не мѝсли. Не очаква. 

Не вярва вече. Безнадеждност. 

Каквото беше е изплакано. 

Солени стонове на гняв и нежност. 

Момчето си отива. Като дъжд, 

притихнал от стихийно изваляване. 

Пороят прави кал, но не и мъж. 

(Такъв, че някак да си заслужава). 

Два куфара и тази празна гара, 

чиито влакове с шумá си го приспиват. 

Изпу̀ши онзи дъх с една цигара, 

но дишай ти! Момчето си отива... 

 

Стихопат

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??