Момчето си отива безвъзвратно...
Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква.
Не вярва вече. Безнадеждност.
Каквото беше е изплакано.
Солени стонове на гняв и нежност.
Момчето си отива. Като дъжд,
притихнал от стихийно изваляване.
Пороят прави кал, но не и мъж.
(Такъв, че някак да си заслужава).
Два куфара и тази празна гара,
чиито влакове с шумá си го приспиват.
Изпу̀ши онзи дъх с една цигара,
но дишай ти! Момчето си отива...
Стихопат
© Данаил Антонов All rights reserved.
)
