Не се отличаваш - така мислят другите,

и все пак си толкова различна.

Но за мен си на китарата струните

и във света най-поетичното.

В мелодията моя си тази,

която допълва всеки един тон.

В това общество, издигащо фарса

на пиедестал, сякаш заслужава поклон,

Ти си трагикомедия -

със своите драма и смях.

Ти си на моя живот епопея.

Мило момиче, ти не си като тях.

Момиче, създадено сякаш от сняг ли?

Теб хулят, а са те обичали…

Родена през най-късен февруари,

за любов навреме си винаги.

А аз какво ли съм всъщност,

щом ти си за мен Красота?

Добре, ако говорим за външност,

аз мога да съм всичко

за теб на света.

Мога да бъда и хладна -

но твоите устни ще стопля.

А щом огънят в мене загасне,

ще искам пак да си моя.

Светът ще ни мрази, презира -

ще иска да ръкопляска

и ще направи така, мълчаливо,

уж искрено - всъщност през маска.

Но аз, ако вярвах във Господ,

тъй като ти божество си за мене,

щях да го помоля учтиво

да ми даде с теб безкрайното време.

Но тъй като вяра в мен няма,

та аз вярвам само в любовта ни,

ще се задоволя и с време оставащо,

докато смрази се кръвта ни…