12 мая 2012 г., 21:17

Момиче и Конче

752 0 2

Момиче и Конче

 

 

 

 

Момиче бях аз

нормално.

Със звънък глас,

лъчезарно.

 

С мечти и надежди

играех своя бърз танц,

във бели одежди,

проблясващи с гланц.

 

Хванах си аз конче

стройно и добро.

Завързах му балонче

зад гривесто ухо.

 

И тръгнахме безспир

да търсим красиви цветя.

Навред из земна шир

аз с кончето летя.

 

То ме погледна

   със питащи очи.

Умора ни налегна,

а вятърът

   оставих да бучи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Барбов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...