Момиче и Конче
747
0
2
Момиче и Конче
Момиче бях аз
нормално.
Със звънък глас,
лъчезарно.
С мечти и надежди
играех своя бърз танц,
във бели одежди,
проблясващи с гланц.
Хванах си аз конче
стройно и добро.
Завързах му балонче
зад гривесто ухо.
И тръгнахме безспир
да търсим красиви цветя.
Навред из земна шир
аз с кончето летя.
То ме погледна
със питащи очи.
Умора ни налегна,
а вятърът
оставих да бучи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калин Барбов Все права защищены
