Момиче и Конче
746
0
2
Момиче и Конче
Момиче бях аз
нормално.
Със звънък глас,
лъчезарно.
С мечти и надежди
играех своя бърз танц,
във бели одежди,
проблясващи с гланц.
Хванах си аз конче
стройно и добро.
Завързах му балонче
зад гривесто ухо.
И тръгнахме безспир
да търсим красиви цветя.
Навред из земна шир
аз с кончето летя.
То ме погледна
със питащи очи.
Умора ни налегна,
а вятърът
оставих да бучи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Барбов Всички права запазени
