Ех, момичета, момичета...
Малки и големи, самотни и бохеми,
момичета влюбени, други - разлюбени. 

Понякога гневни, ревниви, 
понякога - спокойни и доверчиви.
Тъжни, споделени, щастливи, 
веднъж срамежливи, друг път нетърпеливи...
Момичета разглезени, капризни,
и жени - мъже със силна воля.
Момичета - робини и такива с малки драскотини,
момичета - свободни войни

и майки, отдадени, достойни.
Истински момичета и такива фалшиви,
някои магьосници или самодиви...
Горди, с полет на орлица,
притихнали с живот на светица.
Съкрушени, сковани от страх,
с тежък грях и поглед сведен и плах.
Момичета - практични, други - романтични.
Приказливи, пресметливи,
или пък мълчаливи, предпазливи...
Момичета, момичета, на нокти живеем,
с горчилка в устата.
Сълзите си бършем тайно,
нима е случайно?
Ех, момичета, на светло тъй различни,
на закотвени кораби вечер прилични!
Всички просто искаме да обичаме,
и този стар свят в любов да обличаме.
Момичета, момичета, тъй си приличаме...

ЗримА