2.07.2020 г., 0:16

Момичета

705 0 0

Ех, момичета, момичета...
Малки и големи, самотни и бохеми,
момичета влюбени, други - разлюбени. 

Понякога гневни, ревниви, 
понякога - спокойни и доверчиви.
Тъжни, споделени, щастливи, 
веднъж срамежливи, друг път нетърпеливи...
Момичета разглезени, капризни,
и жени - мъже със силна воля.
Момичета - робини и такива с малки драскотини,
момичета - свободни войни

и майки, отдадени, достойни.
Истински момичета и такива фалшиви,
някои магьосници или самодиви...
Горди, с полет на орлица,
притихнали с живот на светица.
Съкрушени, сковани от страх,
с тежък грях и поглед сведен и плах.
Момичета - практични, други - романтични.
Приказливи, пресметливи,
или пък мълчаливи, предпазливи...
Момичета, момичета, на нокти живеем,
с горчилка в устата.
Сълзите си бършем тайно,
нима е случайно?
Ех, момичета, на светло тъй различни,
на закотвени кораби вечер прилични!
Всички просто искаме да обичаме,
и този стар свят в любов да обличаме.
Момичета, момичета, тъй си приличаме...

ЗримА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...