Jul 2, 2020, 12:16 AM

Момичета

  Poetry
704 0 0

Ех, момичета, момичета...
Малки и големи, самотни и бохеми,
момичета влюбени, други - разлюбени. 

Понякога гневни, ревниви, 
понякога - спокойни и доверчиви.
Тъжни, споделени, щастливи, 
веднъж срамежливи, друг път нетърпеливи...
Момичета разглезени, капризни,
и жени - мъже със силна воля.
Момичета - робини и такива с малки драскотини,
момичета - свободни войни

и майки, отдадени, достойни.
Истински момичета и такива фалшиви,
някои магьосници или самодиви...
Горди, с полет на орлица,
притихнали с живот на светица.
Съкрушени, сковани от страх,
с тежък грях и поглед сведен и плах.
Момичета - практични, други - романтични.
Приказливи, пресметливи,
или пък мълчаливи, предпазливи...
Момичета, момичета, на нокти живеем,
с горчилка в устата.
Сълзите си бършем тайно,
нима е случайно?
Ех, момичета, на светло тъй различни,
на закотвени кораби вечер прилични!
Всички просто искаме да обичаме,
и този стар свят в любов да обличаме.
Момичета, момичета, тъй си приличаме...

ЗримА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Zlatka Аndonova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...