29 июл. 2018 г., 01:39  

Момичето 

  Поэзия » Пейзажная
617 0 1
Със синя рокля тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.
Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!
До нея приближи странен,
непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Миланова Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »