29.07.2018 г., 1:39 ч.  

Момичето 

  Поезия » Пейзажна
375 0 2

Със синя  рокля  тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.


Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!

До нея приближи странен,
 непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха,
а усмивката се скри.


Момичето погледна пак ,
непознатия го нямаше ,

кучето заспа ,
кадриците се укротиха ,
а усмивката се върна .


Тя се чудеше какво ли става ,
кучето си легна в нея ,
кадриците блеснаха ,
усмихвайки си тръгна. 

 

© Хриси Миланова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??