Jul 29, 2018, 1:39 AM  

Момичето

830 0 1

Със синя  рокля  тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.


Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!

До нея приближи странен,
 непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха,
а усмивката се скри.


Момичето погледна пак ,
непознатия го нямаше ,

кучето заспа ,
кадриците се укротиха ,
а усмивката се върна .


Тя се чудеше какво ли става ,
кучето си легна в нея ,
кадриците блеснаха ,
усмихвайки си тръгна. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...