29 jul 2018, 1:39  

Момичето

833 0 1

Със синя  рокля  тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.


Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!

До нея приближи странен,
 непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха,
а усмивката се скри.


Момичето погледна пак ,
непознатия го нямаше ,

кучето заспа ,
кадриците се укротиха ,
а усмивката се върна .


Тя се чудеше какво ли става ,
кучето си легна в нея ,
кадриците блеснаха ,
усмихвайки си тръгна. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....