29 jul 2018, 1:39  

Момичето 

  Poesía » Del paisaje
373 0 2

Със синя  рокля  тръгна тя
с хляб и кученце в ръце
с кестеняви пуснати коси
и с лъчезарна, хубава усмивка.


Седна тя в парка,
хранеше си кучето с хляб
веехасе нейните къдрици,
а усмивката блестеше силно!

До нея приближи странен,
 непознат, красив,
кучето залая силно,
кадриците и подивяха,
а усмивката се скри.


Момичето погледна пак ,
непознатия го нямаше ,

кучето заспа ,
кадриците се укротиха ,
а усмивката се върна .


Тя се чудеше какво ли става ,
кучето си легна в нея ,
кадриците блеснаха ,
усмихвайки си тръгна. 

 

© Хриси Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??