8 авг. 2023 г., 18:11

Момичето

520 0 0

Омотана в примките на живота, свеждам глава.

Очите са приковани към пода.

Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.

Уморени илюзиите се борят с реалността.

Устните ми са влажни отражения на целувките.

Спирам спомените, извиквам надеждата.

Косите се врязват в снагата.

Моля се безмълвно и някак прощално.

Прозорецът е клоун, а денят е смирен.

Облаците ми намигат, слънцето се смее.

Плач на птица, а след това мълчание, тягостна тишина.  

Музиката ми тежи, но нека да е тихо, нека.

Завивката хленчи, вятърът се усилва.

Иска да влезе, да ми подаде ръка.

Ала отстъпва. Часовникът се покланя на нощта.

Телефонен звън и познати думи.

Ритъм, със стон. 
И отново тя, тишината. 
Гръм и спуснати завеси. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...