8 ago 2023, 18:11

Момичето

525 0 0

Омотана в примките на живота, свеждам глава.

Очите са приковани към пода.

Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.

Уморени илюзиите се борят с реалността.

Устните ми са влажни отражения на целувките.

Спирам спомените, извиквам надеждата.

Косите се врязват в снагата.

Моля се безмълвно и някак прощално.

Прозорецът е клоун, а денят е смирен.

Облаците ми намигат, слънцето се смее.

Плач на птица, а след това мълчание, тягостна тишина.  

Музиката ми тежи, но нека да е тихо, нека.

Завивката хленчи, вятърът се усилва.

Иска да влезе, да ми подаде ръка.

Ала отстъпва. Часовникът се покланя на нощта.

Телефонен звън и познати думи.

Ритъм, със стон. 
И отново тя, тишината. 
Гръм и спуснати завеси. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...