Момичето и морето
Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа
вълните си по пясъка разстла,
девойчето, частица от пейзажа
водата пени с боси ходила.
Разперило ръце, подобно чайка
мечтае в птица да се въплъти,
да полети над земната мозайка,
сърцето му със вятър да тупти.
В косите й, вълните се завихрят,
в прохладна сянка плажа ще заспи,
че там ще бродят влюбени усмивки,
в душите скрили ясните звезди.
Ехтят вълни, в прибоя се разбиват,
отеква в тях вълшебна песента
и чайките в гнездата се прибират,
притихнал плаж очаква есента!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
