28 апр. 2010 г., 14:20

Момичето в мен 

  Поэзия » Любовная
536 0 3

В дремещо време отседнах,

но след онзи звън,

миналото занаднича

с очите ти -

въглен чер. Нозете ми

към теб и твоето рамо

препускат...

с будна тревога

на отключени крила.

 

Звън пречисти душата ми

и хоризонтът се стесни

до теб -

за до сънуване.

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??