Apr 28, 2010, 2:20 PM

Момичето в мен 

  Poetry » Love
489 0 3

В дремещо време отседнах,

но след онзи звън,

миналото занаднича

с очите ти -

въглен чер. Нозете ми

към теб и твоето рамо

препускат...

с будна тревога

на отключени крила.

 

Звън пречисти душата ми

и хоризонтът се стесни

до теб -

за до сънуване.

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??