28.04.2010 г., 14:20 ч.

Момичето в мен 

  Поезия » Любовна
523 0 3

В дремещо време отседнах,

но след онзи звън,

миналото занаднича

с очите ти -

въглен чер. Нозете ми

към теб и твоето рамо

препускат...

с будна тревога

на отключени крила.

 

Звън пречисти душата ми

и хоризонтът се стесни

до теб -

за до сънуване.

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??