geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
18 апр. 2016 г., 13:00

Момини сълзи 

  Поэзия
517 0 4


Момини сълзи   

Станала рано Росица, в мръкнало още навънка, 
лик си измила с водица, снага си стегнала тънка.
В дълги си плитки що сплела, китка трендафил се кипри 
сребърни менци си взела, че на чешмата да припне.

 

Там си я чакал Стоян, росна ù китка да вземе,
после закичен, засмян менците да и поеме. 
Веда им зла завидяла, на любовта всеотдайна, 
вятър с коси разпиляла, криейки тъмната тайна!

 

Вдигнала страшно ръцете, тежка им клетва изрекла, 
после ги стиснала двете, вòда додето потекла...
– Хубава, бяла Росице, в капки дано се превърнеш,
в ранна роса по тревица, в сълзи живот да обърнеш!

 

Твоето либе да жали, в шепите да те събира, 
с пръст ако сал те погали, нека от болка умира! 
Чакал Стоян на чешмата… Тръгнал обратно и гледа –
китка лежи на замята, росна но някак си бледа....

 

Минал се месец... година, ала Росица я няма.
В мъки Стоян се споминал, клетва стопила душа му.
Казват, на гроба му даже гарвани черни не грачат.
Утрото щом се покаже, само Росица там плаче.
 

© Евгения Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Романтична поема.Фолклорният елемент я прави много привлекателна.
  • Невероятно! Обичам тези стихове!
  • Благодаря!
  • Чудесно хрумване за персонифициране на росата чрез мит и предена поетично с фолклорна техника на песенен текст. Поздравление, Евгения! Изненадваща и силно романтична творба.
Предложения
: ??:??