Момини сълзи

18.04.2016 г., 13:00 ч.

Поезия

453 0 4

Момини сълзи

Станала рано Росица, в мръкнало още навънка,
лик си измила с водица, снага си стегнала тънка.
В дълги си плитки що сплела, китка трендафил се кипри
сребърни менци си взела, че на чешмата да припне.

Там си я чакал Стоян, росна ù китка да вземе,
после закичен, засмян менците да и поеме.
Веда им зла завидяла, на любовта всеотдайна,
вятър с коси разпиляла, криейки тъмната тайна!

Вдигнала страшно ръцете, тежка им клетва изрекла,
после ги стиснала двете, вòда додето потекла...
– Хубава, бяла Росице, в капки дано се превърнеш,
в ранна роса по тревица, в сълзи живот да обърнеш!

Твоето либе да жали, в шепите да те събира,
с пръст ако сал те погали, нека от болка умира!
Чакал Стоян на чешмата… Тръгнал обратно и гледа –
китка лежи на замята, росна но някак си бледа....

Минал се месец... година, ала Росица я няма.
В мъки Стоян се споминал, клетва стопила душа му.
Казват, на гроба му даже гарвани черни не грачат.
Утрото щом се покаже, само Росица там плаче.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-04-20T19:28:08+03:00

Романтична поема.Фолклорният елемент я прави много привлекателна.
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-04-19T00:06:26+03:00

Невероятно! Обичам тези стихове!
geni24 (Евгения Георгиева)

2016-04-18T18:23:26+03:00

Благодаря!
vega666 (Младен Мисана)

2016-04-18T13:06:03+03:00

Чудесно хрумване за персонифициране на росата чрез мит и предена поетично с фолклорна техника на песенен текст. Поздравление, Евгения! Изненадваща и силно романтична творба.