Монахинята
Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета.
Отмина даже и вечерната молитва,
загасват светлините във килиите...
Една жена самотно се опитва
да се пребори с: Бесовете и Стихиите...
... В невръстна младост бе избрала манастира-
измамният покой потърси в Самотата,
в молитвите и в ритуалите на клира*
за да избяга от Страстта и Суетата...
Тя със Душата си избра уединение
и тук дошла, във тишината на килиите
бе пожелала да постигне единение:
със Бога и със ангелите, със светиите,
но бе забравила, че Бог освен Душата
(и осенен за миг от щедро вдъхновение!)
и с Плът "греховна" беше надарил Жената-
венец на цялото божествено Творение!...
И ето днес върти се в омагьосаният
въртоп от чувства недокосвани и мисли-
в Плътта греховните желания се носят:
все тъй внезапни, ураганни, поривисти...
На колене пред чудодейната икона
на Девата със Младенеца във ръцете
забраната сега пристъпва на канона:
„О Божа Майко, грешницата мен, простете-
кажете ми като жена, защо вибрира
сега плътта ми със желания тревожни,
защо и тук, във светостта на манастира
ме обладават пак желания безбожни?...”
И проговаря чудодейната икона:
„О скъпа, трудно ми е да ти отговоря-
за жалост, аз не съм изпитвала нагона,
дарен ви да се размножават хората...”
... Тогава Дяволът, подслушващ зад вратите,
почука леко и се вмъкна непоканен,
а той познава всички тайни на жените
и монахинята подмами с жест спонтанен:
„Ела сега със мен навън да ти покажа
какво е Страст безумна и Любов какво е!...
И вярвай ми в нощта, когато ти предскажа,
че ще откриеш там спасението свое!...
И само мъжки ласки могат да заситят
гладът измъчващ нощем всяко женско тяло,
но вкусиш ли и се усилва апетитът
и грабната в Страстта- отдаваш се изцяло!”
Щом монахинята полека се изправи
там Девата сама, със тъжен глас простена:
„Върви, със него дъще ти и не забравяй,
че тая Страст и теб те някога зачена!...”
... Захлопна бързо монахинята вратата
и тръгна Любовта да търси, но усети
как Дяволът я хвана ловко под ръката
нашепвайки ѝ блудни тайни за мъжете...
... Над манастира кротко звезда нощ настава,
в очакване притихва цялата Планета,
а от небето- Бог усмихнат благославя
Страстта, която грабва: Жените и Мъжете...
Така Плътта не може вече да е грешна
и затова когато- Жена и Мъж откриват
неясната ѝ тръпка в телата си: усещат
те божията Воля... И в сплав една се сливат!...
Коста Качев
*само ако някой не знае: клир- православното
духовенств
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
