Feb 27, 2015, 4:16 PM

Монахинята 

  Poetry » Other
487 0 6
Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета.
Отмина даже и вечерната молитва,
загасват светлините във килиите...
Една жена самотно се опитва
да се пребори с: Бесовете и Стихиите...
... В невръстна младост бе избрала манастира-
измамният покой потърси в Самотата,
в молитвите и в ритуалите на клира* ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Random works
: ??:??