Монета

Монета по земята се търкаля,

белязана от време без пощада,

по улиците прашни обикаля

и се спира глухо на площада.

Едната ѝ страна е за надежда,

другата за страдание безкрай,

и всеки плахо я поглежда -

ад ли се е паднал или рай?

Минавам без да се обърна,

не поглеждам към земята,

не ми е нужно да я зърна,

за да ми покаже тя съдбата.

Знам, че има само две страни,

която и да сочи към небето,

не може другата да отмени -

това е същата монета.