Apr 16, 2025, 12:39 PM

Монета

  Poetry
316 0 0

Монета по земята се търкаля,

белязана от време без пощада,

по улиците прашни обикаля

и се спира глухо на площада.

 

Едната ѝ страна е за надежда,

другата за страдание безкрай,

и всеки плахо я поглежда -

ад ли се е паднал или рай?

 

Минавам без да се обърна,

не поглеждам към земята,

не ми е нужно да я зърна,

за да ми покаже тя съдбата.

 

Знам, че има само две страни,

която и да сочи към небето,

не може другата да отмени -

това е същата монета.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...