1 сент. 2009 г., 20:39

Монолог към куче:)

1.2K 1 7

Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана.
В гласа ми на поет
днес има нотка яд...
Нормално.
Делим квадрати сто с теб,
години колко? - Осем.
Били сме в снегове, и в дъжд,
и в пек навън.
Дори и много да си ме ядосал...
Сега недей хитрува... пак успя
да ме накараш да се смея.

Лудувал си. И пода със земя

ще помета. Ще оцелея:)

Малко зло ни припика.

Е, хайде, наказанието твое

 днес  няма да е тежко, за беля

гарденията бе на мъжа ми,

не е моя:)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко мило,колко сладко,изяло гарденията не на мама,а на татко!Страхотно стихче!
  • Да,познато.. Кърпите, парцалите, миенето на лапи, разходките, но нали за това са кучетата-за да ги обичаме и да им чистим космите
  • Марина, смей се тиКойто има куче е професионален хигиенист,борави с всички видове парцали и дезинфектанти със скоростта на Гонзо Виелицата
  • Сега недей хитрува... пак успя
    да ме накараш да се смея.
    Лудувал си. И пода със земя
    ще помета. Ще оцелея
    : ) : ) : )

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...