Монолог към куче:)
Изял си днес гарденията?
Петнайстата подред...
Въпроса ти задавам
в муцунката фронтално.
Не се покривай зад дивана.
В гласа ми на поет
днес има нотка яд...
Нормално.
Делим квадрати сто с теб,
години колко? - Осем.
Били сме в снегове, и в дъжд,
и в пек навън.
Дори и много да си ме ядосал...
Сега недей хитрува... пак успя
да ме накараш да се смея.
Лудувал си. И пода със земя
ще помета. Ще оцелея:)
Малко зло ни припика.
Е, хайде, наказанието твое
днес няма да е тежко, за беля
гарденията бе на мъжа ми,
не е моя:)
© Ниела Вон All rights reserved.
