Монолог на една съпруга
...Боже, какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?... , Чудомир - "Без късмет"
- - -
Завиждам им - направо да ви кажа -
със Господ на вечеря са били!
А аз не мога да сънувам даже
такава радост да ме сполети...
То толкоз време водим се в живота,
изкарах вече N-тия мандат
и тътря се към своята Голгота,
побутвана от моя див примат.
Не бяха сватби и не беше чудо,
море от алкохол у нас се ля.
Аз булка легнах, баба се събудих,
в годините животът все ме мля...
Гърбината ми яка много помни,
с очите от тогаз не съм наред.
В главата ми се пръсна празна стомна -
в ушите още дрънка ми дайре.
И днес е крив, но вече е нефелен -
от пиене умът му не държи.
Изтяга се като глухар прострелян,
по цели дни в постелята лежи.
На Коледа съм дала баклавата
на гудето - о, Господи, прости! -
а обед сложила съм на примата -
забърканите трици - гледай ти!
Но вместо качамак ги хапна моя
и втори път поиска си дори!
Та оттогаз по три пъти се моля:
О, Господи, акъла ни върни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
