Монолог на моето "някога"
Червеното на устните не стигна.
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.
Проклинам неуспеха на кармината.
И раждането Му (за закъснение).
Преглъщам опиат срещу годините.
(Ранилите не просят от ранените.)
Червеното отказва ръкостискане.
(Не става Реквиемът за Елегия).
Познанията винаги са рискови.
И Раят е змийска привилегия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
