28 may 2007, 12:36

Монолог на моето "някога" 

  Poesía
1254 0 10

Червеното на устните не стигна.
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.

Проклинам неуспеха на кармината.
И раждането Му (за закъснение).
Преглъщам опиат срещу годините.
(Ранилите не просят от ранените.)

Червеното отказва ръкостискане.
(Не става Реквиемът за Елегия).
Познанията винаги са рискови.
И Раят е змийска привилегия.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??