Монолог на моето "някога"

Poetry

1.4K 0 10

Червеното на устните не стигна.
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.

Проклинам неуспеха на кармината.
И раждането Му (за закъснение).
Преглъщам опиат срещу годините.
(Ранилите не просят от ранените.)

Червеното отказва ръкостискане.
(Не става Реквиемът за Елегия).
Познанията винаги са рискови.
И Раят е змийска привилегия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-09-17T10:58:37+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Аплодисменти!

Поздрав и усмивка.

2007-05-30T15:09:59+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Преглъщам опиат срещу годините.
(Ранилите не просят от ранените.)

Е, това много си го харесах. Поздрави за целия стих, Ели.

2007-05-28T19:55:46+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Еличка!
Ама наистина ли ти пука за двойките?
Недей плака сега, ще скрием бележника от вашите!ХАХАХА!

2007-05-28T19:49:42+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хубаво пишеш! Продължавай.
И да не ти пука за двойките!

2007-05-28T18:52:16+03:00