Нали ме питаш, как е мойта „свеки”…

Такава пуйка… Леле, майко мила!

Заяжда се и кара се със всеки…

Във гръб прилича точно на горила!

А пък в лицето – „крокозабъл”същи!

(Мъжът ми –хубавец като баща си !)

На свекъра се чудя… как във къщи

търпи това чудовище… е га си!

Ченето ѝ не спира…все тя знае –

във готвенето, в чистенето веща…

Уменията ми не иска да признае,

когато ѝ напълних чушки с леща.

И за децата вечно ми се меси:

кога да лягат, колко да обядват.

С комшийката си пишат есемеси,

клюкарстват и злословят и се радват,

когато моичкият пийнал се прибира

и кара ме кючек да му играя.

А майка му от щастие примира,

подслушва всеки звук от наш`та стая.

Обаче иде време за разплата!

И планът ми е пъклено злодейски:

съпругът си за риба ще изпратя,

а майка му – в горите Тилилейски.

Останем ли със свекъра самички,

за кратко време с чар ще го омая.

…………………………………………

На „свеки” ще ѝ кресна във очичките

да си мълчи… и много да не знае…