Монолог на снахата
Нали ме питаш, как е мойта „свеки”…
Такава пуйка… Леле, майко мила!
Заяжда се и кара се със всеки…
Във гръб прилича точно на горила!
А пък в лицето – „крокозабъл”същи!
(Мъжът ми –хубавец като баща си !)
На свекъра се чудя… как във къщи
търпи това чудовище… е га си!
Ченето ѝ не спира…все тя знае –
във готвенето, в чистенето веща…
Уменията ми не иска да признае,
когато ѝ напълних чушки с леща.
И за децата вечно ми се меси:
кога да лягат, колко да обядват.
С комшийката си пишат есемеси,
клюкарстват и злословят и се радват,
когато моичкият пийнал се прибира
и кара ме кючек да му играя.
А майка му от щастие примира,
подслушва всеки звук от наш`та стая.
Обаче иде време за разплата!
И планът ми е пъклено злодейски:
съпругът си за риба ще изпратя,
а майка му – в горите Тилилейски.
Останем ли със свекъра самички,
за кратко време с чар ще го омая.
…………………………………………
На „свеки” ще ѝ кресна във очичките
да си мълчи… и много да не знае…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Отдава ти се хумора. 
