1 янв. 2010 г., 02:55

Монолог на Старата година

1.9K 1 25

Старата била съм, значи,

Новата да не е млада,

затова ли се разскачахте

и не виждате, че страдам.

 

Много бързо ви омръзнах,

гледате да ме отпратите,

аз пък силно се привързах,

имам милиард приятели.

 

Пожелавате си щастие,

радост, берекет, късмет,

сякаш бяхте с мен нещастни,

че закрилях ви навред.

 

Хукнахте да пазарувате,

невидели магазин,

като че ли с мен гладувахте,

голи бяхте до един.

 

Тръгвам си и ми е мъчно,

запомнете ме с добро,

айде, Новата ме ръчка,

пийте и за мен едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...