1 янв. 2010 г., 02:55

Монолог на Старата година

1.9K 1 25

Старата била съм, значи,

Новата да не е млада,

затова ли се разскачахте

и не виждате, че страдам.

 

Много бързо ви омръзнах,

гледате да ме отпратите,

аз пък силно се привързах,

имам милиард приятели.

 

Пожелавате си щастие,

радост, берекет, късмет,

сякаш бяхте с мен нещастни,

че закрилях ви навред.

 

Хукнахте да пазарувате,

невидели магазин,

като че ли с мен гладувахте,

голи бяхте до един.

 

Тръгвам си и ми е мъчно,

запомнете ме с добро,

айде, Новата ме ръчка,

пийте и за мен едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...