1 ene 2010, 2:55

Монолог на Старата година

1.9K 1 25

Старата била съм, значи,

Новата да не е млада,

затова ли се разскачахте

и не виждате, че страдам.

 

Много бързо ви омръзнах,

гледате да ме отпратите,

аз пък силно се привързах,

имам милиард приятели.

 

Пожелавате си щастие,

радост, берекет, късмет,

сякаш бяхте с мен нещастни,

че закрилях ви навред.

 

Хукнахте да пазарувате,

невидели магазин,

като че ли с мен гладувахте,

голи бяхте до един.

 

Тръгвам си и ми е мъчно,

запомнете ме с добро,

айде, Новата ме ръчка,

пийте и за мен едно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...