Jan 1, 2010, 2:55 AM

Монолог на Старата година

1.9K 1 25

Старата била съм, значи,

Новата да не е млада,

затова ли се разскачахте

и не виждате, че страдам.

 

Много бързо ви омръзнах,

гледате да ме отпратите,

аз пък силно се привързах,

имам милиард приятели.

 

Пожелавате си щастие,

радост, берекет, късмет,

сякаш бяхте с мен нещастни,

че закрилях ви навред.

 

Хукнахте да пазарувате,

невидели магазин,

като че ли с мен гладувахте,

голи бяхте до един.

 

Тръгвам си и ми е мъчно,

запомнете ме с добро,

айде, Новата ме ръчка,

пийте и за мен едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...