1.01.2010 г., 2:55

Монолог на Старата година

1.9K 1 25

Старата била съм, значи,

Новата да не е млада,

затова ли се разскачахте

и не виждате, че страдам.

 

Много бързо ви омръзнах,

гледате да ме отпратите,

аз пък силно се привързах,

имам милиард приятели.

 

Пожелавате си щастие,

радост, берекет, късмет,

сякаш бяхте с мен нещастни,

че закрилях ви навред.

 

Хукнахте да пазарувате,

невидели магазин,

като че ли с мен гладувахте,

голи бяхте до един.

 

Тръгвам си и ми е мъчно,

запомнете ме с добро,

айде, Новата ме ръчка,

пийте и за мен едно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...